Feldenkrais method for cerebral palsy - a case report

Въведение: През април 2006 г. група консултанти към изпълнителния комитет на създадената в САЩ секция по Церебрална парализа (ЦП) с председател- професора по педиатрия д-р Питър Росенбаум определят Церебралната парализа като: „…група от постоянни нарушения на развитието на движенията и позата, причиняващи ограничения в дейностите, който са свързани с непрогресиращи увреждания, възникнали по време на развитието на мозъка на фетуса или периода на детството. Двигателните на-рушения често се съпровождат от нарушения на усета, познавателните процеси, поведението и връзката с околните, епилепсия и вторични мускуло-скелетни проблеми“. Тъй като абнормните промени на грубите и фини двигателни функции са в основата на клиничните прояви, свързани с ЦП, повечето терапевтични подходи са насочени към оптимизация на двигателните функции на болните. Новите методи за рехабилитация са насочени към стимулиране на мозъчната невропалстичност. Теорията за невропластичност се основава на непрекъснатата приспособимост и реорганизация на мозъчните функционални системи като по принцип липсват възрастови ограничения за осъществяването на тези промени. Механизмите на невропластичността и тяхното запускане зависят от постигането на желаното функционално възстановяване както и запаметяването на постигнатото, обучение към нови умения или заменяне на увредените мозъчни функции с други. Един от методите, прилаган при болни с ЦП е този на Фелденкрайс. Той спомага за реорганизацията на двигателната функционална система и учи пациента да контролира по-добре движенията си. Клиничен случай: Представяме случай на ЦП при пациент на 18 години, с уточнена форма на спастична хемиплегия. С цел подобряване на физическо състояние за период от 6 месеца беше приложен метода Фелденкрайс (осъзнаване чрез движение), основаващ се на теорията за невропластичност и дълбокотъканен масаж за преодоляване на спазъма Обсъждане: Прилагането на теорията за невропластичност, чрез метода Фелденкрайс и дълбокотъканен масаж като спомагателен за преодоляване на спастичността при този пациент с ЦП, показа намаление на мускулната спастичност в долните крайници, коригиране на походката и стоежа, подобряване на самостоятелността на пациента, както и обучение в самообслужване. Заключение: Избраният от нас подход за рехабилитация на ЦП, определено показва добри резултати по отношение на повлияване на функционалния капацитет на опорно-двигателния апарат, преодоляване на спазъма, както и самочувствието на пациента за самостоятелност и издръжливост в справяне с ежедневните дейности.