Eфекти на човешки мезенхимни стволови клетки върху моноцити от пациенти с ревматоиден артрит и прогресивна системна склероза

В контекста на автоимунните възпалителни заболявания би могла да се потърси терапевтичната полза от приложението на мезенхимни стволови клетки (МСК), предвид потенциала им да осъществяват имуносупресия и да регулират имунния отговор. В опита да добием по-цялостен поглед върху механизмите на регулация, осъществявани от адипозни стволови клетки (АТ-МСК) ние изследвахме влиянието на среди от АТ-МСК върху кръвни моноцити от пациенти с ревматоиден артрит (РА). Сравнението на ефекта на разтворимите фактори, продуцирани от АТ-МСК с контролните среди за клетъчно култивиране върху периферни кръвни мононуклеарни клетки (ПКМК) показа статистически сигнификантно редукция на процента моноцити, експресиращи HLA-DR на повърхността си, 55.3% (IQR 30-65%) vs. 72% (IQR 62-81%) p=0.001, а също така и сигнификантно понижение в плътността на експресията (mean flourescent intensity, MFI) на HLA-DR върху култивираните моноцити, 265 MFI (IQR 102-896 MFI) vs. 473 MFI (IQR 160-2201 MFI), p=0.001. Под въздействие на средите от АТ-МСК върху ПКМК от болни с РА беше увеличен и процента на CD14 експресиращи моноцити, спрямо контролните среди, 11.7 % (IQR 7.6-16.5 %) vs. 6.6% (IQR 4.6-11.8 %), p=0.013 и плътността на повърхностната експресия на CD14, 2702 (IQR 1548-3418) vs. 1540 (IQR 1146-2140), p=0.05. Нивата на sVEGF-A в култури на ПКМК от пациенти с РА, култивирани с кондиционирани среди от АТ-МСК бяха сигификантно по-високи спрямо ПКМК, култивирани с контролни среди, 5012 (IQR 2516-5054 pg/ml) vs. 561 pg/ml (IQR 288-699 pg/ml), p=0.001.